Когато стане дума за корупция управляващите в България, които основателно са гузни, обикновено се крият зад факта, че корупция има и другаде.
Факт е, че има и другаде. Но другаде има и друго: на корумпираните, дори само по подозрение, им се случват страшно неприятни неща. Докато у нас- например в медиите- корумпираните са като правило „звезди”. И как иначе, кой ще си купува медийно влияние от „обикновен” журналист!
Една „звезда” във в. „Труд” беше посочена като корумпирана от разярен политик, но понеже той се казва Ахмед Доган и е мразен повече от въпросната „звезда”, нейната дума изглежда натежа в обществото срещу неговата. Така и не се стигна до опит за разследване на обвиненията му.И никому дори не мина през ум да попита: защо Доган не направи втора крачка с обвиненията, за да се превърнат в прецедент за държавното обвинение, което се прави на сляпо повече и от Темида?
Такива неудобни въпроси за удобни журналисти у нас също толкова удобно не се задават. Подобно нещо е възможно, но другаде. И не къде да е, а в самата Би Би Си, нарицателно за възможно най-висок стандарт в световната журналистика. Толкова висок, че етичният кодекс на българските журналисти, подписан от повечето „големи” български медии, е практически преписан от кодекса на Би Би Си, нищо че авторството си го приписват тук разни „тюфлеци” ( да се изразя и аз като един доктор хонорис кауза).
Ето как, по информация на Кафене.нет, в Би Би Си е възможно да се случи онова, което у нас е невъзможно. Обърнете внимание на спецификата: в британския случай продуцент е заподозрян в ДАВАНЕ на подкуп за информация. Възможно е това да се е случвало и у нас, но правилото тук е да се ВЗИМАТ пари за разгласяване на информация, угодна на поръчителя. Това престъпление дори не се нарича с истинската дума „корупция”, а щадящо се е наложило с термина „поръчкова журналистика”.
Британската медийна корпорация БиБиСи съобщи, че отлага епизод на популярното си теливизионно предаване за разследваща журналистика „Панорама” и отстранява временно от работа продуцент след твърдения, че той е платил подкуп ,за да получи информация.
Програмата разказва за резултатите от проучване на дейността на компания, която строи луксозни жилища на Карибските острови.
Според в-к „Таймс” продуцентът е изпратил имейл до консултант по сигурността, рааботещ във фирмата, в който дал да се разбере, че БиБиСи може да му предложи работа, ако предостави информация.
Документалният филм на „Панорама”, който трябваше да бъде излъчен миналия понеделник, бе анонсиран в телевизионните програми като „разследване на финансовите скандали, които могат да затрият всичките спестявания на хората”.
Вътрешният правилник на БиБиСи постановява, че трябва да се действа с „нулева толерантност” към подкупи. Той изисква и от всички служители да се държат професионално и почтено в своите служебни бизнес контакти.
„Заради информация, получена в последните етапи от подготовката на филма, БиБиСи реши да отложи излъчването на предаването”, се казва в декларация на медията. „Проучваме фактите. В резултат на това член на екипа е временно отстранен от работа и срещу него е започнала дисциплинарна процедура”.
„Панорама” е сред най-популярните предавания за разследвания по британската телевизия. Програмата е изобличавала много случаи на корупция, както в Обединеното кралство, така и в организации като Международния олимпийски комитет (МОК) и световната футболна федерация (ФИФА).
През 2004 година журналисти от БиБиСи заснеха със скрити камери как тогавашният български представител в МОК Иван Славков преговаря да подкрепи срещу подкуп кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Излъченият по „Панорама” филм доведе до изключването на Славков от МОК година по-късно.
четвъртък, 28 март 2013 г.
вторник, 26 март 2013 г.
Кандидатстудентски мъдрости
Гравитацията е открита от Нютон. Забелязва се есенно време, когато листата капят…
Поради липса на бърза връзка помежду си борците за църковна независимост използват различни пратеници и пощенски гълъби. Това обаче е проблем през размножителния период, когато не било изключено да се изгубят по пътя.
Майката на Ахил го е потопила във водите на Стикс, за да го направи непромокаем за стрелите. Това обаче не му попречило да умре и тогава Одисей влязъл в Троя маскиран като дървен кон (някои приписват това на Александър Македонски)…
Агамемнон и Менелай са били братя, но това се знае със сигурност само за първия…
Като заминавали кръстоносците отнасяли портретите на жените и децата си, а при завръщането си с радост намирали нови деца около своята вярна съпруга…
Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там…
При феодализма селяните били много подтиснати. Тогава нямало автомобили, та те са плащали данъци върху солта и радиоапаратите, но били лишени дори от тях. Освен това те били длъжни да дават на сеньора всички продукти от жена си. Често се появявал глад и хората са се избивали, за да не умрат
Людвик ХІV бил на пет години, когато се родил баща му. Той живял до смъртта си в 1715 г. Людвик ХІV бил заобиколен от благородници, които се наричали куртизани. Жените им се наричали куртизанки. Дворецът му бил винаги добре изметени блестящ, поради което бил наречен Крал-Слънце…
Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно…
Морското дъно се изследва със сонди: ако сондата извлече тиня, значи дъното е тинесто, ако извлече кал, значи дъното е кално, а ако не извлече нищо, значи капацитетът й е нисък…
Кенгуруто има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опасност…
Сахара заема винаги различна площ, тъй като пясъците й изменят непрекъснато мястото си. Главни животни са камилите и керваните. Населението й се състои от туареги и оазиси…
Поради липса на бърза връзка помежду си борците за църковна независимост използват различни пратеници и пощенски гълъби. Това обаче е проблем през размножителния период, когато не било изключено да се изгубят по пътя.
Майката на Ахил го е потопила във водите на Стикс, за да го направи непромокаем за стрелите. Това обаче не му попречило да умре и тогава Одисей влязъл в Троя маскиран като дървен кон (някои приписват това на Александър Македонски)…
Агамемнон и Менелай са били братя, но това се знае със сигурност само за първия…
Като заминавали кръстоносците отнасяли портретите на жените и децата си, а при завръщането си с радост намирали нови деца около своята вярна съпруга…
Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там…
При феодализма селяните били много подтиснати. Тогава нямало автомобили, та те са плащали данъци върху солта и радиоапаратите, но били лишени дори от тях. Освен това те били длъжни да дават на сеньора всички продукти от жена си. Често се появявал глад и хората са се избивали, за да не умрат
Людвик ХІV бил на пет години, когато се родил баща му. Той живял до смъртта си в 1715 г. Людвик ХІV бил заобиколен от благородници, които се наричали куртизани. Жените им се наричали куртизанки. Дворецът му бил винаги добре изметени блестящ, поради което бил наречен Крал-Слънце…
Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно…
Морското дъно се изследва със сонди: ако сондата извлече тиня, значи дъното е тинесто, ако извлече кал, значи дъното е кално, а ако не извлече нищо, значи капацитетът й е нисък…
Кенгуруто има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опасност…
Сахара заема винаги различна площ, тъй като пясъците й изменят непрекъснато мястото си. Главни животни са камилите и керваните. Населението й се състои от туареги и оазиси…
понеделник, 25 март 2013 г.
сряда, 20 март 2013 г.
От Русия се задава нова Велика октомврийска революция (ВОР)
Случайно или (по-скоро) не, но България проспа твърде интересния факт, че преди полови година Путин се скара на мастодонта Газпром, че е „проспал” шистовата революция. Именно така се изрази той без никаква ирония: „шистовата революция”.
На заседанието на руската държавна комисията на горивно-енергийния комплекс на 23 октомври 2012 г. Владимир Путин е поръчал на “Газпром” да анализира пазара и да докладва за принципите на експортната политика. Руски сайтове го цитираха да мъмри концерна с думите :”Политиците, експертите, бизнесът заговориха за настоящата шистова революция”…
Какво конкретно като дела и мерки е последвало засега не знаем, но Михаил Корчемкин съобщава интересна подробност в сайта East European Gas Analysis. Специалистът е установил, че тихомълком от сайта на Газпром е свалено интервю на шефа на Газпром Алексей Милер за германския Зюддойче цайтунг от юни 2011 г., в което той се подиграва, че добивът на шистов газ бил нещо като „холивудски филм”. С което много напомня на подигравките, изречени от руската делегация, придружаваща Путин в София през януари 2008 г., когато триумфиращите руски енергетици се превиваха от смях, че нямало да има такава „опера”, като петролопровода „Набуко”.
Да припомня защо е разтревожен Путин.
Според руския в.”Ведомости”, газовият бум в САЩ вече се е отразил на руските позиции: потреблението на газ в Европа намаля с 9,9% за 2011 г. В същото време за една година износът на природен газ от САЩ се е увеличил с 38% .
А сега да се върнем в нашата проруска губерния, в която бяха организирани „спонтанни” демонстрации срещу несъществуващия добив на непроучени находища на хипотетичния шистов газ, който обаче поне на теория би застрашил в далечно бъдеще руския монополист Газпром, вилнеещ на българския пазар без конкуренция. Слез един напън на добре смазана ( досещате са как) машина от едновременни демонстрации в 16 български града, свикани на 14 януари 2012 г., премиерът Борисов светкавично реагира и на 16-ти нареди на своето парламентарно мнозинство да вкара за гласуване мораториум върху проучването за опасния за Газпром ( и недоказано опасен все пак за България) шистов газ. Само след два дни България осъмна като първата държава в света, която си и забранила да знае, дали изобщо разполага с възможен ресурс да води независима енергийна политика- пък дори и без да го разработва, нопоне да знае, че го има и така да се яви срещу Газпром с друго самочувствие на масата за преговори, а не да лази под нея..
След онази януарска „ антишистова революция”, както гордо я наричат онези с мегафоните от съветофилската пета колона, дойде и февруарската революция от 2013 г. Тя вече имаше своя успешен прототип с миризма на руски газ и рубли. Сценарият се повтори в разширен вариант- този път бяха яхнати не екологичните страхове ( също толкова законни и автентични, както и яростта от високите сметки за ток) на народните маси, а гневът им от управлението на Борисов, който на бърза ръка опразни терена за избори.
На тях в Кремъл очакват да победят открито проруските БСП и Атака, за да продължи колониалната им политика. Сидеров ще продължават крещи от телевизии и улични трибуни за „колониални схеми” на капитализма, заробващи България, докато зад този параван ще си тече „течната дружба” в желаната от руските колонизатори, която е истинската,реално действаща от 68 години колониална съветско-руска истинска колониална схема.
Очаквайте обаче всякакви циркове. Защото, както намирисва откъм столицата на нашата енергийна колонизаторка, като нищо може да дойде заповед по гарнизона да се козирува на добива на шистов газ. И тогава ще видим същите комсомолци,чегеваристи и атакисти да маршируват със старите лозунги, от които вече е изтрита думата „анти”. Защото ще се борят вече за прослава на Великата октомврийска революция ( ВОР) в областта на фракинга- нали през октомври Путин е прозрял и е посочил бъдещето!
На заседанието на руската държавна комисията на горивно-енергийния комплекс на 23 октомври 2012 г. Владимир Путин е поръчал на “Газпром” да анализира пазара и да докладва за принципите на експортната политика. Руски сайтове го цитираха да мъмри концерна с думите :”Политиците, експертите, бизнесът заговориха за настоящата шистова революция”…
Какво конкретно като дела и мерки е последвало засега не знаем, но Михаил Корчемкин съобщава интересна подробност в сайта East European Gas Analysis. Специалистът е установил, че тихомълком от сайта на Газпром е свалено интервю на шефа на Газпром Алексей Милер за германския Зюддойче цайтунг от юни 2011 г., в което той се подиграва, че добивът на шистов газ бил нещо като „холивудски филм”. С което много напомня на подигравките, изречени от руската делегация, придружаваща Путин в София през януари 2008 г., когато триумфиращите руски енергетици се превиваха от смях, че нямало да има такава „опера”, като петролопровода „Набуко”.
Да припомня защо е разтревожен Путин.
Според руския в.”Ведомости”, газовият бум в САЩ вече се е отразил на руските позиции: потреблението на газ в Европа намаля с 9,9% за 2011 г. В същото време за една година износът на природен газ от САЩ се е увеличил с 38% .
А сега да се върнем в нашата проруска губерния, в която бяха организирани „спонтанни” демонстрации срещу несъществуващия добив на непроучени находища на хипотетичния шистов газ, който обаче поне на теория би застрашил в далечно бъдеще руския монополист Газпром, вилнеещ на българския пазар без конкуренция. Слез един напън на добре смазана ( досещате са как) машина от едновременни демонстрации в 16 български града, свикани на 14 януари 2012 г., премиерът Борисов светкавично реагира и на 16-ти нареди на своето парламентарно мнозинство да вкара за гласуване мораториум върху проучването за опасния за Газпром ( и недоказано опасен все пак за България) шистов газ. Само след два дни България осъмна като първата държава в света, която си и забранила да знае, дали изобщо разполага с възможен ресурс да води независима енергийна политика- пък дори и без да го разработва, нопоне да знае, че го има и така да се яви срещу Газпром с друго самочувствие на масата за преговори, а не да лази под нея..
След онази януарска „ антишистова революция”, както гордо я наричат онези с мегафоните от съветофилската пета колона, дойде и февруарската революция от 2013 г. Тя вече имаше своя успешен прототип с миризма на руски газ и рубли. Сценарият се повтори в разширен вариант- този път бяха яхнати не екологичните страхове ( също толкова законни и автентични, както и яростта от високите сметки за ток) на народните маси, а гневът им от управлението на Борисов, който на бърза ръка опразни терена за избори.
На тях в Кремъл очакват да победят открито проруските БСП и Атака, за да продължи колониалната им политика. Сидеров ще продължават крещи от телевизии и улични трибуни за „колониални схеми” на капитализма, заробващи България, докато зад този параван ще си тече „течната дружба” в желаната от руските колонизатори, която е истинската,реално действаща от 68 години колониална съветско-руска истинска колониална схема.
Очаквайте обаче всякакви циркове. Защото, както намирисва откъм столицата на нашата енергийна колонизаторка, като нищо може да дойде заповед по гарнизона да се козирува на добива на шистов газ. И тогава ще видим същите комсомолци,чегеваристи и атакисти да маршируват със старите лозунги, от които вече е изтрита думата „анти”. Защото ще се борят вече за прослава на Великата октомврийска революция ( ВОР) в областта на фракинга- нали през октомври Путин е прозрял и е посочил бъдещето!
вторник, 19 март 2013 г.
неделя, 17 март 2013 г.
Куриоз! Старец пипна СПИН от проститутка във Велико Търново
Старец на 92 години е открил, че е болен от СПИН при рутинни изследвания във Велико Търново. Така случаите на заразата стават три в старопрестолната столица.
Лекарите били шокирани, че възрастният пациент е пипнал страшната
болест. Той обаче си признал, че в последните години е имал няколко
сексуални контакта с проститутки. През кабинета за анонимно и безплатно
консултиране за СПИН в РЗИ във Велико Търново през миналата година са
минали над 1200 души. Най-младият, който се е изследвал е на 16 г., а
най-възрастният - на 83 години.
събота, 16 март 2013 г.
Марин Райков да върне парите на държавата от КТБ, за да върне и доверието на хората
Хайде да се разберем ясно: няма да се оставя да ми се вменява вина за критиките ми срещу управлението на ГЕРБ и Борисов с аргумента, че те помагат на когото и да било да дойде на власт. Подобно прехвърляне на отговорността от болната глава на блогърската е перфиден опит за затваряне на устата ми по „целесъобразност”: „хайде да помогнем от дясно на десните, т.е. хайде да настъпим пак мотиката Бойко, която дойде на власт с десни обещания, а сега намига кокетно с левия клепач на олевелия до оскотяване при управлението на ГЕРБ електорат”.
Фактът, че други(те) мълчаха или грозно се подмазваха на властта (и това е сред основните причини да се запуши напрежението и да не се приложи необходимия за разреждането му терапевтичен публичен разговор) е сред най-големите престъпления, извършени пред широко затворените очи на обществото. Така че, много моля, всуе се пънете- няма да участвам в такъв разговор, а тъкмо напротив, ще го продължа по обичайния за мен начин. Който иска, да си я настъпва, обаче мотиката лозе пази и трябва да се използва по предназначение. Ето защо нека да прекопаем малко фактите и събитията, за да видим какво покълва вече след пукналата българска пролет,предшествана от бурната февруарска революция, изплашила толкова силно „силния човек” във властта, че той търти да бяга от нея при първия зор. Първата ми реакция при официалното назначаване на Марин Райков, която попадна в международния новинарски поток ( чрез влиятелни вестници като британският „Файненшъл таймс” и руският „Комерасант”), беше да посоча наистина най-важното за онзи миг: това е сигналът към света, че в България НЕ е дошло на власт прокремълско правителство. Ако бях поставил друг акцент с провинциално значение от гледна точка на външния наблюдател, едва ли щях да бъда така „сензационно” забелязан в чужбина с коментара си, публикуван в личния ми блог. Друг е въпросът, че медии от световна величина могат да ме цитират коректно, докато местни „величия” ми изразяват презрението си като преразказват базираните на моята статия външни реакции , но без да се позовават на авторството ми ( както стана и днес в едно предаване по Нова телевизия, излъчвано едновременно и по Дарик радио). Дойде време и за „втората реакция”. Беше ли необходимо Марин Райков да стори поклон на избягалия от отговорността за управлението Борисов, който по този начин лично „спаси” кожата от лющене на рейтинга до голо? Райков заяви на всеослушание, че ( с бягството си, както се подразбира) Борисов бил доказал, че е силен, а не силов политик. Намирам това за неуместно тълкуване на един егоистичен акт, което Райков можеше да спести, но явно не пожела или не му беше позволено. Което е лош политически атестат за неговата предполагаема служебна дистанцираност от политическите пристрастия. Ако Марин Райков действително иска да направи възможното за връщане на доверието на хората, както заяви също, първо трябваше да посочи в кого и в какво. Недоизказаното му пожелание, дошло след реверанса към Борисов, по скоро остави усещането за доверието в ГЕРБ и лично към Борисов.Опитният дипломат знае стойността на думите и слагайки точка се включи в намигането, но този път с десния клепач. Това е стар номер на популистката ГЕРБ, опитваща се да приласкае всеки и всички, вместо да се държи като ПАРТИЯ, т.е. като част от цялото плуралистично общество. Райков можеше да употреби някои от стандартните речеви инструменти за такива случаи, които владее прекрасно, довършвайки фразата за връщането на доверието като добави „в държавата” или „ в справедливостта”. Само че така щеше да посочи истината, че това доверие в държавата и в справедливостта е разколебано именно при управлението на Борисов. И съответно спря на ръба, оставяйки ни да се досещаме защо (не) го направи. В днешния съботен ден за обобщение на изминалата първа седмица от управлението на служебния кабинет обаче беше даден косвен отговор поне на един от висящите въпроси около наследството на Борисов. Поради това, че сме се нагледали на какви ли не лицемерия от страна на Борисовите слуги в медиите, беше трудно да повярваме, че и този път не ни мамят нещо с демонстративния обрат на ТВ7, от чиито екран главният ласкател на властта Бареков смени маската и си сложи ореола на критик на същата власт със задна дата, защо (лично той и ) поверената му телевизия отдавна били посочвали кривиците й, но не го послушали и затова ГЕРБ паднали от власт. Сами преценете дали тази претенция е повече нахална, или комична… После скъпо платената компания на Бареков поде люта кампания срещу президента Плевнелиев, който даде признаци за еманципиране от Борисов. Скъпата компания на ТВ7 буквално направи ялов опит да пренасочи февруарската революция срещу него, който със своя пълен провал само показа доколко се е самозабравил скъпият Бареков, вярващ, че като изкрещи нещо от екрана, то се превръща в тон за песен за ухажвания от него субект- в случая това беше народният гняв. Имахме всички основания да си помислим, че това е поредният театър за заблуда в посока на „повечко критичност” с цел поне малко връщане на доверието- същото, за което намеква и Марин Райков. Днес обаче се оказа,че служебният кабинет съвсем истински бойкотира ТВ7. Нито един министър не се яви на екрана на един от шефове на телевизията Емил Кошлуков, който се конкурираше с Бареков в ръмженето срещу Плевнелиев. Съответно Кошлуков изнесе от екрана жална тирада на пренебрегнат водещ и бутафорно заплаши властта с последици, ако го бойкотира и следващата събота. За сведение пояснявам, че в останалите публицистични телевизионни предавания в конкурентите телевизии се изсипа половината служебно правителство, от което стана ясно, че новите министри ни най-малко не се крият от публиката, а не желаят да се появяват именно в ТВ7, където доскоро се редеше на опашката за похвали т.н. елит на ГЕРБ.Така беше изпратен първи по рода си сигнал към медийния монопол, който направи твърде лоша услуга на ГЕРБ и Борисов да го хвали до степен, че сега да трябва някой друг да се бори за връщане на доверието в него. Пред публиката днес се представиха ключови фигури от новата изпълнителна власт и то не от шегаджийския миманс, като актьорът Пенев в превъплъщението му на министър на културата, а натоварените да държат финансовите и икономическите юзди на държавата. Очакваме обаче и втория, далеч, далеч по-важен жест на разграничаване от метастазите на уродливото Борисово наследство по отношение на медийния монопол, наследен от него от тройната коалиция и доразвит до посмешището, в какво се превърна българската журналистика, кастрирана от основната й функция да контролира властта и по този начин да помага в превенцията срещу февруарски революции. Ако иска да получи доверието на хората и то не само в една партия,а тъкмо в справедливостта, премиерът Райков може да го направи с един подпис: като изтегли парите на големите държавни предприятия от Корпоративна търговска банка, която финансира с парите на българските граждани тяхното облъчване с пропаганда, допринесла в много голяма степен за кризата в България- именно криза на доверието, предизвикала невиждани бунтове от 16 години насам. Не го ли направи, Райков ще потвърди съмненията, че се готви да продължи в общи линии линията на Борисов: и монополът да е сит и хората да бъдат правени на овце, за да се превърнат отново в жертвени агнета някъде около Гергьовден. Ако някому се стори, че критиката към тази власт е твърде нетолерантна поради нейната младост, предлагам всекиму да изчисли колко дни толеранс се полагат на това правителство по формулата за 100-те безкритични дни, които обикновено се дават на нови управляващи в рамките на цял управленски мандат. Може да се окаже, че съм закъснял дори… |
четвъртък, 14 март 2013 г.
Парламентът умря, да мре и следващия!
Парламентът умря, да мре и следващия!
Такава е нагласата на (ре)публиката, заченала преждевременно с бременен парламент под номер 42. Защото най-вероятният сценарий за живота на новия законодателен орган е той да клюмне много скоро заради патовата политическа ситуация без очертаващ се явен победител.
Ако човек е „толкова голям, колкото големи са мечтите му”, какви ли големци се задават в мечтаните от тях депутатски роли? Става все по-хазартно, направо авантюристично да се обозначи човек като „народен представител”. Само да си „журналист” се конкурира по срамотност, май.
Желаещи да се пробват обаче винаги се намират. Нищо, че да си депутат, след системното дискредитиране на тази професия ( да, професия, ако не сте разбрали!), е вид мазохизъм за самоуважаващия се индивидиум булгарикус, регистриран като опасен празит в червената книга на неизчезващите.
Нека не ги разколебаваме кандидатите- напротив, те имат нужда от окуражителните ни възгласи като младенци, които трябва да ни родят ако не здраво поколение, то поне неугасващи надежди. Защото, както пише на фасадата на нашето подсъзнание : „Съешването прави силата”.
В този скръбен ден, когато почина 41-то Народно събрание и се ражда основанието за следващия демократичен експеримент на родната ни негостоприемна почва, трябва поне за миг да обърнем напредничав поглед назад и да си отговорим на задавания от т.н. медии въпрос към нарцисите, в паразитирали досега в лехата на законодателната власт: къде, чада наши ( изчадия дори, според протестиращите българи) съгрешихте най-много много?
Чадата на статуквото едва ли ще си признаят. Но позволете на грешника, наблюдаващ траурната церемония без покана, да посочи вината на управляващите не спрямо този мандат, не спрямо това мандало, което лопна, а относно парламентаризма: нека повече не се повтаря закопаването на един парламент, когато едноличен началник на държавата, формално назначаван от законодателите, говори за тях като за „моите депутати”. Това е не просто объркващо, но е направо побъркващо.
Подмяната на смисъла на народното представителство при гласуването на представителите на народа, оказали се лични пионки на Човека от народа, е фундаменталният грях на покойното 41-во Народно събрание. Аман, не дай Боже да се повтори!
Такава е нагласата на (ре)публиката, заченала преждевременно с бременен парламент под номер 42. Защото най-вероятният сценарий за живота на новия законодателен орган е той да клюмне много скоро заради патовата политическа ситуация без очертаващ се явен победител.
Ако човек е „толкова голям, колкото големи са мечтите му”, какви ли големци се задават в мечтаните от тях депутатски роли? Става все по-хазартно, направо авантюристично да се обозначи човек като „народен представител”. Само да си „журналист” се конкурира по срамотност, май.
Желаещи да се пробват обаче винаги се намират. Нищо, че да си депутат, след системното дискредитиране на тази професия ( да, професия, ако не сте разбрали!), е вид мазохизъм за самоуважаващия се индивидиум булгарикус, регистриран като опасен празит в червената книга на неизчезващите.
Нека не ги разколебаваме кандидатите- напротив, те имат нужда от окуражителните ни възгласи като младенци, които трябва да ни родят ако не здраво поколение, то поне неугасващи надежди. Защото, както пише на фасадата на нашето подсъзнание : „Съешването прави силата”.
В този скръбен ден, когато почина 41-то Народно събрание и се ражда основанието за следващия демократичен експеримент на родната ни негостоприемна почва, трябва поне за миг да обърнем напредничав поглед назад и да си отговорим на задавания от т.н. медии въпрос към нарцисите, в паразитирали досега в лехата на законодателната власт: къде, чада наши ( изчадия дори, според протестиращите българи) съгрешихте най-много много?
Чадата на статуквото едва ли ще си признаят. Но позволете на грешника, наблюдаващ траурната церемония без покана, да посочи вината на управляващите не спрямо този мандат, не спрямо това мандало, което лопна, а относно парламентаризма: нека повече не се повтаря закопаването на един парламент, когато едноличен началник на държавата, формално назначаван от законодателите, говори за тях като за „моите депутати”. Това е не просто объркващо, но е направо побъркващо.
Подмяната на смисъла на народното представителство при гласуването на представителите на народа, оказали се лични пионки на Човека от народа, е фундаменталният грях на покойното 41-во Народно събрание. Аман, не дай Боже да се повтори!
Кой е Марин Райков
Марин Райков е роден във Вашингтон, САЩ, на 17 декември 1960 г.
По онова време там баща му Райко Николов е започвал своята дипломатическа кариера като прес- и културно аташе в българското посолство. През 70-те и 80-те години Райко Николов е един от най-авторитетните дипломати на тогавашната Народна република България.
Последователно е бил посланик в Кувейт, Йемен, Италия и Югославия, както и при службите на ООН в Женева. Най-трудните му години са през втората половина на 80-те години в Рим по време на арестуването на Сергей Антонов и процеса срещу него.
Марин Райков има висше образование "Международни отношения" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по времето когато той се наричаше ВИИ "Карл Маркс".
Започва работа в отдел "Страни от Югоизточна Европа" на Министерството на външните работи през 1987 г. и извървява цялата кариера от младши дипломат, през секретар и съветник до пълномощен министър.
През периода 1991-1994 г. е първи секретар в посолството в Белград, след това работи в дирекция "Права на човека" във външно министерство.
После е заместник-постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург (1996-1998).
В правителството на ОДС с премиер Иван Костов Райков първо е назначен за заместник-министър на Надежда Михайлова с основен ресор балканската политика.
През 2001 г. е назначен за посланик във Франция, където съвместява и длъжностите постоянен представител на България в ЮНЕСКО и представител в Постоянния съвет по франкофонията.
Между април 2005 г. и юни 2009 г. отново работи в МВнР в дирекция "Външнополитическа координация и планиране".
През 2009 г. е назначен за зам.- министър на външните работи в правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, а през 2010 г. отново заминава за Париж като посланик.
Владее френски, английски и руски език. Женен, с 2 деца.
В първи коментари за все още вероятното назначаване на Марин Райков за служебен премиер основните политически сили са единодушни - кандидатурата е добра.
"Той е професионалист и трябва да получи доверие заради реформите, които предстоят", каза за Би Ти Ви Мартин Димитров от Синята коалиция.
"Предвид тежката ситуация, може би именно дипломат е необходим за премиер, а не толкова политическа кандидатура", смята Доброслав Димитров от ГЕРБ.
"Райков е авторитетна фигура, но е по-важно как правителството ще работи в екип", коментира Димчо Михалевски от БСП.
"Очевидно е, че идеята на президента е кандидатурата на бъдещия премиер е да е равноотдалечен от всички партии. Изключително важно е как ще работи кабинетът в цялост", каза Хасан Адемов от ДПС.
По онова време там баща му Райко Николов е започвал своята дипломатическа кариера като прес- и културно аташе в българското посолство. През 70-те и 80-те години Райко Николов е един от най-авторитетните дипломати на тогавашната Народна република България.
Последователно е бил посланик в Кувейт, Йемен, Италия и Югославия, както и при службите на ООН в Женева. Най-трудните му години са през втората половина на 80-те години в Рим по време на арестуването на Сергей Антонов и процеса срещу него.
Марин Райков има висше образование "Международни отношения" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по времето когато той се наричаше ВИИ "Карл Маркс".
Започва работа в отдел "Страни от Югоизточна Европа" на Министерството на външните работи през 1987 г. и извървява цялата кариера от младши дипломат, през секретар и съветник до пълномощен министър.
През периода 1991-1994 г. е първи секретар в посолството в Белград, след това работи в дирекция "Права на човека" във външно министерство.
После е заместник-постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург (1996-1998).
В правителството на ОДС с премиер Иван Костов Райков първо е назначен за заместник-министър на Надежда Михайлова с основен ресор балканската политика.
През 2001 г. е назначен за посланик във Франция, където съвместява и длъжностите постоянен представител на България в ЮНЕСКО и представител в Постоянния съвет по франкофонията.
Между април 2005 г. и юни 2009 г. отново работи в МВнР в дирекция "Външнополитическа координация и планиране".
През 2009 г. е назначен за зам.- министър на външните работи в правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, а през 2010 г. отново заминава за Париж като посланик.
Владее френски, английски и руски език. Женен, с 2 деца.
В първи коментари за все още вероятното назначаване на Марин Райков за служебен премиер основните политически сили са единодушни - кандидатурата е добра.
"Той е професионалист и трябва да получи доверие заради реформите, които предстоят", каза за Би Ти Ви Мартин Димитров от Синята коалиция.
"Предвид тежката ситуация, може би именно дипломат е необходим за премиер, а не толкова политическа кандидатура", смята Доброслав Димитров от ГЕРБ.
"Райков е авторитетна фигура, но е по-важно как правителството ще работи в екип", коментира Димчо Михалевски от БСП.
"Очевидно е, че идеята на президента е кандидатурата на бъдещия премиер е да е равноотдалечен от всички партии. Изключително важно е как ще работи кабинетът в цялост", каза Хасан Адемов от ДПС.
вторник, 12 март 2013 г.
Кой (не) е Марин Райков? Определено не е любимец на Путин
Марин Райков, новият служебен премиер и външен министър от няколко минути насам, може да бъде коментиран по много начини:
Марин Райков е високопоставеният български дипломат, който първи отказва на Москва въздушен коридор за военни самолети по времето на кризата в Косово през юни 1999 г. И ако с това е изпълнил указанията на своя министър Надежда Михайлова и на премиера Иван Костов, то при втори (не съвсем) подобен случай пак той е избран да отхвърли една друга руска претенция и това не звучи като „съвпадение”.
В неговия кабинет в Министерството на външните работи руският посланик Юрий Исаков получава нечуван от Москва отказ на българска територия да бъде построен паметник на съветски военни (военнопрестъпници всъщност). Райков хладнокръвно предлага на Исаков като условие за поставяне на паметник на съветски подводничари на брега на Шабла, каквото е искането на Кремъл, преди това да бъде осведомено българското общество за факта, че същата тази подводница, торпилирана от германците, потопява по-рано в Черно море български търговски кораб, чиито български екипаж загива заедно с транспортираните стотици еврейски бежанци от Румъния. Това предложение на българския дипломат се оказва равносилно на отказ, тъй като представителят на Путин в България отказва такава откровеност пред българските граждани. Исаков си тръгва бесен!
Не ми се вижда случайно в този контекст и акцентирането на Марин Райков в речта му, произнесена преди малко пред телевизионните камери, че България няма да позволи на никого да определя политиката й по отношение на енергийните проекти, нито да се меси по някакъв начин в протестите на българските граждани.
Има знак в тази първа равносметка. Остава да видим дали и доколко той ще се материализира при едно управление със заявка да не се подмазва нито на руските имперски претенции, нито на производните им български ездачи на България.
България се осмели да изгони руския игумен Филип, медиите не се осмеляват да съобщят товат
Руският игумен Филип, срещу когото 132-ма енориаши написаха писмо заради налагането на разделение по етнически принцип в софийската църква „Свети Николай Мираклийски Чудотворец” ( известна като „руската църква” на булевард „Руски” в столицата), е бил принуден да напусне България.
Събитието, подготвяно от май месец миналата година след серия от дипломатически сигнали от българска страна, най-после се е състояло вчера. Игуменът, чувствайки мощната подкрепа на Кремъл, просто отказваше да се съобрази с исканията на българските власти.
Не питам защо игумен Филип ( най-после) е изгонен. За безобразията му в отношението му към българските вярващи като към втора ръка миряни, медиите вече съобщаваха многократно.
Питам обаче защо сега, след като най-после българската държава си и изпълнила ролята на защитник на българския интерес на суверенната територия на България, такава новина в България няма. Научавате я в този момент от този блог.
На игумен Филип е бил връчен списък с извършените от него нарушения и му е бил даден 30 дневен срок да напусне страната. Руският посланик Юрий Исаков е направил опит да се застъпи за игумена и дори да прескочи йерархията, като направи демарш пряко пред премиера Борисов, но без успех. Имперската му постъпка обаче е предизвикала реакция от страна на българския външен министър Младенов, който в знак на протест е отменил договорена вечеря с пратеника на Кремъл.
Срамува ли се някой в България, че е защитил българския интерес? Или пък медиите все пак са дочули, но предпочитат да се правят на глухи и слепи, като правят например, когато българи протестират с български и европейски знамена против съветската агресивна символика в центъра на София, която няма нищо общо със съвременна Русия, а е надгробен паметник на живото съветско влияние в България, наложено чрез окупация, за която българската съветофилска пета колона държи да благодарим вечно?
понеделник, 11 март 2013 г.
8-годишно момче се ожени за 61-годишна
Шанел Масинела мина под венчилото с 61-годишната Хелън Шабангу, която вече е била женена и е майка на 5 деца. Ученикът от ЮАР застана пред олтара, тъй като семейството му се страхувало, че могат да станат жертва на мъртвия си роднина, ако не изпълнят волята му.
Фамилията на 8-годишния платили 500 паунда за булката. Те дали и 1000 британски лири за сватбата, за която подготовката отнела 2 месеца.
Майката на момчето споделя, че това се случва за първи път в семейството им.
неделя, 10 март 2013 г.
Пижаменото парти на Бойковата православна цър…к’ва?
В рамките на безпрецедентно безцеремонна церемония премиерът в оставка Бойко Борисов посрещна по пижама в една болница новоизбрания патриарх на Българската православна църква Неофит, който по този начин даде „божествен” отговор на въпроса за върховенството на амвона над канона. Може би с поддържащата роля на мамона?
Така на 27 -ми февруари 2013 година се състоя извънредно събитие във вековната история на Българската православна църква: новоизбраният патриарх символично целуна ръката на светската власт.
Благодарностите за оказаните услуги (оказани или обещани) не винаги се афишират.
В случая няма друго обяснение защо един току-що узаконен Неофит посещава ритуално някакъв си току-що низвергнат Бойко, който дразни не с високото си кръвно налягане, а с ниския си праг на чувствителност към отговорността, захвърляйки с безотговорна лекота тежката корона на властта за да олекоти обратния си път си към нея при първа възможност.
Освен ако не става дума за предизборно пижамено парти.
Така на 27 -ми февруари 2013 година се състоя извънредно събитие във вековната история на Българската православна църква: новоизбраният патриарх символично целуна ръката на светската власт.
Благодарностите за оказаните услуги (оказани или обещани) не винаги се афишират.
В случая няма друго обяснение защо един току-що узаконен Неофит посещава ритуално някакъв си току-що низвергнат Бойко, който дразни не с високото си кръвно налягане, а с ниския си праг на чувствителност към отговорността, захвърляйки с безотговорна лекота тежката корона на властта за да олекоти обратния си път си към нея при първа възможност.
Освен ако не става дума за предизборно пижамено парти.
Млада девойка се съблече заради "Къртицата" и Гибона
Кети Стоева изпуснала кастингите, защото била в чужбина
Красивата фенка Кети Стоева се съблече заради нашумялото риалити предаване „Къртицата".
20-годишната Кети Стоева захвърли дрехите, надявайки се по този начин да влезе в предаването по ТВ7. Един от участниците в риалитито е легендата на Левски - Божидар Искренов-Гибона.
Кети избра дербито между Ботев и Левски за да покаже прелестите си, но това не се случи на самия стадион. Младото девойче иска ужасно много да участва в риалитито, но е изпуснала всички кастинги защото по това време е била в чужбина.
"Знам, че изпуснах кастингите, но по времето, в което се провеждаха, не бях в България и нямаше как да се явя на тях. Освен това, съм голяма фенка на Гибона. След като разбрах, че и той ще участва, вече бях сигурна, че не може предаването да мине без мен", разказва младата дама.
Тя решила да провокира продуцентите като покаже прелестите си пред всички зрители на стадиона и да зарадва над 15 хиляди души по трибуните. Кети обаче е била спряна веднага от полицай, който я предупредил, че ако се съблече, ще я арестуват за неприлично поведение.
Чаровната студентка в Националната художествена академия иска на всяка цена да участва в шоуто, но не се знае дали продуцентите са я забелязали.
Терминаторът ББ се завърна- направо пререди опечалените за Пламен
Бойко Борисов, свали кръвното и маската на обиден- излезе от Правителствената болница и от будистката нирвана, за да коментира за първи път болната тема за неговото наследство.
В деня на траур премиерът в оставка пререди опашката от опечалени с „откритието”, че изгорелият Пламен имал кауза и затова той благоволил да обяви траур за него.
В тази навалица от ездачи на каузи някой забеляза ли, че въпросният траур беше обявен „неприсъствено”? Т.е. някак по телефона, без министрите да са ходили на работа?
Терминаторът се завърна с баснята, че е избягал от властта само и единствено, за да не се пролеела кръв. Къде му беше храбростта на този Бат’ Бойко, Батман, Супермен, Силния човек на България и т.н. , когато трябваше да спре проливането на кръв на Орлов мост? Защо допусна нейното проливане- за да има повод да избяга ли? Не дай боже да имаше война с такъв военачалник!
Не знам за чуждата кръв, но пази собствената кожа от изгарянията от горещата „народна любов”( за която казваше, че никой не можел да му отнеме). Това е дебелокожо, грозно и гузно.
В деня на траур премиерът в оставка пререди опашката от опечалени с „откритието”, че изгорелият Пламен имал кауза и затова той благоволил да обяви траур за него.
В тази навалица от ездачи на каузи някой забеляза ли, че въпросният траур беше обявен „неприсъствено”? Т.е. някак по телефона, без министрите да са ходили на работа?
Терминаторът се завърна с баснята, че е избягал от властта само и единствено, за да не се пролеела кръв. Къде му беше храбростта на този Бат’ Бойко, Батман, Супермен, Силния човек на България и т.н. , когато трябваше да спре проливането на кръв на Орлов мост? Защо допусна нейното проливане- за да има повод да избяга ли? Не дай боже да имаше война с такъв военачалник!
Не знам за чуждата кръв, но пази собствената кожа от изгарянията от горещата „народна любов”( за която казваше, че никой не можел да му отнеме). Това е дебелокожо, грозно и гузно.
събота, 9 март 2013 г.
Борисов изневери на феновете, но на себе си - НЕ!
Бойко Борисов продължава да печели първи места дори когато тича заднешком.
Окичи се със славата в дисциплината „най-опозорен беглец от отговорност”. В нея досега водеше неговия сътрапезник Георги Първанов, избегнал тъкмо със задкулисната закрила на Борисов каквито и да било прокурорски въпроси за годините, през които като президент си приватизира успехите на България, но категорично отказа да признае някаква вина за пълзенето ни по дъното на европейските класации, претендирайки безнаказано за безгрешност.
Онзи ден Борисов грабна медала за най-дебела кожа в българската политика, надбягвайки Жан Виденов с неговото прословуто „кърваво хоро” в Копривщица в деня, когато цял взвод български войници изгоряха в обстрелван камион край София ( „мистерия”, останала неразгадана и до днес, вече близо 20 години). Премиерът ни в оставка заслужи приза за нахално спекулиране с трагедия- похвали се как благоволил да обяви траур за смъртта на Пламен, който всъщност се самозапали в знак на протест срещу управлението на издигнатия от Борисов варненски кмет и стоящата зад Борисов и Йорданов групировка ТИМ.
Нашият върховен гербер обаче не спира с победите. Днес научаваме, че протестиращите, а не довелото до протестите негово управление, са провалили членството на България в Шенген. По този начин остави дясната си ръка Цветанов да му диша пушилката по наглост, след като той за малко оглави класацията с обобщението, че отвличането на едно дете показвало завръщането на „наглите”, т.е. , че се сбъдват прогнозите му как ще страдаме без ГЕРБ ( и лично без Цветанов като министър на вътрешните работи).
Като взимам повод от изявлението на Борисов, че щяхме да бъдем приети в Шенген на 14-ти март, “ако не …” искам да се съглася с други предположения, заредени с „ако”.
1.Ако Борисов си беше останал охранител и не беше доведен до върха на държавата, щяхме да имаме шанс да сме напуснали първото място на европейската статистика за най-корумпирана държавна администрация, в която цъфнахме по данни на Евростат вчера ( данните не са от „вчера”, когато кабинетът е в оставка,т.е. те са от времето на Борисовата власт).
2.Ако не бяха лъжливи обещанията на Борисов за възстановяване на справедливостта при неговото управление, с които подмами избирателите, нямаше да има улични протести с искания за повече справедливост днес.
3.Ако Борисов не се беше хвалил как може да управлява сам и не беше блудствал политически с шавливи елементи като Яне Янев, днес отговорността за проваленото му управление нямаше да е лично негова.
4.Ако Борисов не мамеше систематично, че бил вожд на новата българска десница, криейки популизма си зад табелата на Европейската народна партия, днес протестната вълна нямаше да е левичарска, която се изживява като антикапиталистическа- т.е. антидясна.
5.Ако Борисов не беше ярък популист с кухата си дясна реторика днес нямаше да „блести” с обещание за лява политика при следващ негов мандат, с които се надява да очарова лековерните привърженици на левия популизъм.
6.Ако Борисов беше антикомунист, за какъвто се представяше пред антикомунистите, нямаше да е такъв страстен почитател на комунистическия тартор Тато, за което внучката на Живков горещо му благодари с думите, че Бойко бил единствения политик, който отдавал дължимото на дядо й.
7.Ако Борисов не беше наложил такъв небивал (дори и по времето на върховния медиен контрол на президента Първанов) информационен „комфорт” за себе си, щеше да усети миризмата на въпросните „ако” доста по-рано и да получи шанс да проветри около се си.
Сега е късно. Покрай него смърди на безвъзвратно прогнил популизъм.
понеделник, 4 март 2013 г.
Руско знаме се вее начело на протеста
Точно като Бойко Борисов, който абдикира от отговорността за управлението на държавата в труден момент, българските медии продължават да бягат от ролята си на коректив в опитите за (зло)употреба от лица, които систематично се налагат медийно с фалшиви или „леко подменени” биографии.
Не бих се занимавал отново с най-представителния от кандидатите за власт сред тези рекламни физиономии на протестите Ангел Славчев, но той дефилира непрестанно в централните средства за информация, които го легитимират в качество, доста по-различно от действителния му нрав. Появи се като събеседник тази сутрин и в Нова телевизия, където му спестиха истинското представяне. А днешно интервю за в. „Стандарт” Славчев „повишава тон” срещу критиците си . Запитан какво ще отговори на обвиненията, че е ляв екстремист, той отговаря, че това били „долнопробни атаки”. С което си „изпроси” още малко подробности извън онези, които вече съм публикувал за участието му в незаконния опит да бъде заглушен граждански протест за демонтирането на съветския паметник в центъра на София от 11 януари 2011 г.
Ангел Славчев се представя за „служител” във фирма, но проверка в търговския регистър показва, че всъщност е съдружник в регистрираната на 29.09.2011 г. в София фирма КА СТИЛ 2001 ООД, чиито следи водят към Москва. Единият от съдружниците му Георги Иванов Гроздев е регистриран с пълномощно, издадено от консулството на България в руската столица.
Излиза, че борецът срещу капитализма ( и „фашизма” в лицето на гражданите, наричани от неговата компания на онзи екстремистки контрамитинг „фашистки свине”), не е просто „служител”. Заиграващият се с крайно лявата идеология и реторика водач на софийските протести, който се самоназовава в интернет Ангел Че, всъщност е капиталист(че).
Същият често споменава, че е напуснал партията Българска левица ( на бившия депутат от БСП Иван Генов), но кой знае защо пропуска факта, че не е бил редови член, а кандидат за депутат в листите на партията за парламентарните избори през 2009 г. под №21. Да не би да му е неприятно, че се е повалил на едни избори?
Колкото до лидерството му на Движение русофили и въпросът дали тази „подробност” е представителна за протестите, ето какво пише днес в. 24 часа” по въпроса за „руската нишка” в тези събития.
Руското знаме с малък български флаг отгоре се развя на
Руското национално знаме се вееше в първите редици на вчерашното протестно шествие в София.
Бяло-синьо-червеният флаг бе гарниран с по-скромно българско знаме в горния край на дългата дръжка. Повечето граждани или не го разпознаваха, или не му обръщаха внимание. Определящи се като русофили обаче го поздравяваха.
Някои дори спореха, че това било Самарското знаме. Цветовете наистина присъстват в Самарското знаме, но в друг порядък, коментираха по-запознати.
Руското знаме бе развявано от 40-45-годишен мъж с прошарена брада и дълга коса, който не пожела да се представи.
“Днес е 3 март, денят на националното ни освобождение от турците, а то е станало главно и благодарение на Русия”, поясни мъжът.
И добави: “И ако някой ни помогне в тези тежки дни, само руснаците ще са. От западняците не видяхме нищо добро, те са тук само за печалба.”
Не бих се занимавал отново с най-представителния от кандидатите за власт сред тези рекламни физиономии на протестите Ангел Славчев, но той дефилира непрестанно в централните средства за информация, които го легитимират в качество, доста по-различно от действителния му нрав. Появи се като събеседник тази сутрин и в Нова телевизия, където му спестиха истинското представяне. А днешно интервю за в. „Стандарт” Славчев „повишава тон” срещу критиците си . Запитан какво ще отговори на обвиненията, че е ляв екстремист, той отговаря, че това били „долнопробни атаки”. С което си „изпроси” още малко подробности извън онези, които вече съм публикувал за участието му в незаконния опит да бъде заглушен граждански протест за демонтирането на съветския паметник в центъра на София от 11 януари 2011 г.
Ангел Славчев се представя за „служител” във фирма, но проверка в търговския регистър показва, че всъщност е съдружник в регистрираната на 29.09.2011 г. в София фирма КА СТИЛ 2001 ООД, чиито следи водят към Москва. Единият от съдружниците му Георги Иванов Гроздев е регистриран с пълномощно, издадено от консулството на България в руската столица.
Излиза, че борецът срещу капитализма ( и „фашизма” в лицето на гражданите, наричани от неговата компания на онзи екстремистки контрамитинг „фашистки свине”), не е просто „служител”. Заиграващият се с крайно лявата идеология и реторика водач на софийските протести, който се самоназовава в интернет Ангел Че, всъщност е капиталист(че).
Същият често споменава, че е напуснал партията Българска левица ( на бившия депутат от БСП Иван Генов), но кой знае защо пропуска факта, че не е бил редови член, а кандидат за депутат в листите на партията за парламентарните избори през 2009 г. под №21. Да не би да му е неприятно, че се е повалил на едни избори?
Колкото до лидерството му на Движение русофили и въпросът дали тази „подробност” е представителна за протестите, ето какво пише днес в. 24 часа” по въпроса за „руската нишка” в тези събития.
Руското знаме с малък български флаг отгоре се развя на
Руското национално знаме се вееше в първите редици на вчерашното протестно шествие в София.
Бяло-синьо-червеният флаг бе гарниран с по-скромно българско знаме в горния край на дългата дръжка. Повечето граждани или не го разпознаваха, или не му обръщаха внимание. Определящи се като русофили обаче го поздравяваха.
Някои дори спореха, че това било Самарското знаме. Цветовете наистина присъстват в Самарското знаме, но в друг порядък, коментираха по-запознати.
Руското знаме бе развявано от 40-45-годишен мъж с прошарена брада и дълга коса, който не пожела да се представи.
“Днес е 3 март, денят на националното ни освобождение от турците, а то е станало главно и благодарение на Русия”, поясни мъжът.
И добави: “И ако някой ни помогне в тези тежки дни, само руснаците ще са. От западняците не видяхме нищо добро, те са тук само за печалба.”
неделя, 3 март 2013 г.
Ден на национален (про)тест
Борците за българска национална независимост, особено след русофилския военен преврат срещу Батенберг, спасили България от руска окупация след Обединението от 6 септември 1885 г., са се наричали и са били наричани националисти. Техните противници, настояващи България да стои на колене пред освободителите, са се наричали и са били наричани русофили, които по-късно измислят етикета “русофоби” за българските патриоти, обичащи България повече от Русия.
Всякога Русия ни е лъгала
Препечатваме откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов (публикувахме го в миналия брой – бел.ред.). Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (…)
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (…)
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България
Захари Стоянов за Русия:”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия.”
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.
З.Стоянов
Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.
“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
Kой?
Захарий Стоянов
Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Захари Стоянов
http://www.extremecentrepoint.com/?p=335
Най-големият ни неприятел днес е официална Русия
Захарий Стоянов*
Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс* (Николай фон Гирс, 1820 1895 г., руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време) и Катков* (Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски реакционен публицист и панславист. Чест прицел на перото на Захарий Стоянов, бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то прередлага? Защо такава глупа непоследователност? – “Желае ни доброто, не ни е забравила”, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – “Вие сте идиоти”, казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите”. Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение* (Трето отделение – императорска тайна полиция. Изпитан предшественик на КГБ).
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев* (Николай Обручев, 1830-1904 г., военен и държавен деятел, бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите ”так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “Воля Его Императорского величества такая”, “Ви народ неопитный”, “Вие трябва да слушате и се покорявате”, “има за вас кой да се грижи” и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: “Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: “Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате “ура”. А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: “Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш”. “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия* (В царска Русия така наричали днешна Украйна, бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…
В днешно време, когато това правиелство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев* (Константин Победоносцев, 1827-1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод, покрит с мрачна слава при царуването на Александър III и Николай II. Бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…
Русчук, 1-й март 1886 г.
*Предисловие към брошурата на Г.С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”.
събота, 2 март 2013 г.
Таксиметров шофьор влетя с колата си в общината в Габрово и опита да я запали
Таксиметров шофьор влетял с колата си в общината в Габрово, съобщава областната полиция. 37-годишният Л.Б. разбил централния вход и запалил фоайето късно снощи. По-късно е бил задържан близо до мястото на инцидента, пострадали няма.
При пристигането си полицията намерила Лада-та на мъжа наполовина вътре в сградата, а близо до нея пластмасова горяща туба с разлята около нея течност.
Според информацията Л.Б. е действал под състояние на силна емоционална нестабилност и предстои да постъпи в психиатрична болница.
До преди шест месеца той е работил като шофьор на такси в града. След отнемането на лиценза му продължил да вози клиенти нелегално, докато Държавната автомобилна инспекция не го спряла от движение.
Това не е първото подобно провинение на Л.Б. През октомври миналата година блъснал с колата си служебен автомобил на ДАИ, а след два месеца изпочупил стъклата на офис-сградата на гарата в Габрово.
BIG HOLE in USA - Огромна дупка погълна мъж и къщата му в САЩ
Мъж изчезна в САЩ, след като огромна дупка погълна къщата му във Флорида, съобщават световните медии. Властите издирват тялото му, но опасенията са, че може да не е оцелял.
В четвъртък семейството на Джеф Буш подава сигнал в полицията, след като от спалнята му се чува трясък.
„Виждало се е единствено част от матрака, който е стърчал от дупката”, обяснява началникът на пожарната служба. „Изглежда подът на стаята се е отворил”, обясни още той.
В събота сутринта беше планирано да се поднови издирването на 36-годишния мъж, но спасителните операции бяха спрени, защото дупката продължава да расте и къщата може да се срути по всяко време.
Снимка: CNN
Братът на пострадалия разказва, че чул оглушителен трясък и вик от стаята на Джеф. "Всичко беше изчезнало – леглото на брат ми, скринът, телевизорът и самият ми брат", разказва той пред CNN. Опитал да го спаси, разкопавайки кратера, но не успял. "Не можах да го измъкна, опитах всичко, което можах", казва той през сълзи. "Мога да се закълна, аз го чух да вика."
Джеръми Буш и четиримата други, живеещи в къщата, са невредими. Братът допълва, че се молят да се е образувал въздушен джоб, който да поддържа Джеф жив, но не смята, че някой може да издържи дълго в такава дупка. „Има твърде много пръст, твърде много неща”, обясни той.
Подобни дупки са сравнително често срещано явление във щата Флорида. Варовиковите скали в почвата може да бъдат разядени от киселинни подпочвени води, образувайки огромни дупки. Земята се срутва, след като скалата не може повече да поддържа тежестта на сградите на повърхността.
Абонамент за:
Публикации (Atom)