Не знам колко назад да се върна във времето, за да илюстрирам факта, че лозунгите за връщане на България- и най-вече претенцията за тяхната уникалност- са част от националната ни диагноза.
БСП претендира да си „връща България”. Щяла да я даде на хората. Това, като вече писах, подозрително прилича на обещание да уреди своите хора отново – там, където изобщо са били изтикани от хората на ГЕРБ. Столетницата иска да си го връща на гербаджиите за това, че им посегнаха на шуробаджанащината с обратен знак, раздавайки по същия начин постове и други благини, като уреждане на търгове и комисионни за гербаджии.
Всъщност от самото си преобличане в нови партийни дрехи БКП винаги се е обръщала назад, за да черпи сили и вдъхновение за бъдещите си изборни успехи.
ГЕРБ пък в най-буквалния смисъл са се устремили да се върнат във властта. Как? ”Ще ги смажем”, възкликна в пристъп на откровеност вътрешният министър Цветанов в момента, когато премиерът Борисов подаваше оставка с явната заявка така да запази колкото се може повече контрола над държавния валяк и шансовете той да им прокара магистралата към обратния завой.
Кой на кого ще си го връща и ще го представя като връщане на България на хората ( или само на българите), предстои да видим. Но във всички случаи е трагикомично да наблюдаваме как ни обещават бъдеще чрез връщане. В ситуацията, при която България обитава дъното на европейските класации по качество на живот и ефективност на икономиката, но стои стабилно на върха им по бедност, корумпираност и демографска криза, обещанията за прогрес чрез копаене изобличава копачите като гробари.
Сигурно е подсъзнателно това самопризнание, но такъв е подтекстът на партийната автореклама, излъчвана сякаш от погребално бюро. Ще му се лепне отлично названието „Последна копка”, подходящо при закриване на обекта „България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Хайде, не се срамувайте да коментирате :)