Гол(г)отата на предсрочните избори

Седмица остава до „деня за мълчание“, след което отиваме на избори. Резултатът от тях ще бъде производна „величина“ от дългогодишното мълчание по важната тема за това как и защо България върви уж на Запад, но с поглед на Изток.

Тази тема отсъства напълно от предизборните раздумки, което доказва, че участниците в надпреварата за държавните субсидии, предвидени за партиите с повече от процент електорална подкрепа, признават косвено колко еднодневна е мотивацията на борещите се за народната любов, съзнаващи и колко мимолетна ще се окаже тя в очертаващия се ялов парлаaмент.

Иначе, по формален признак, извадените от формалина на 41-то Народно събрание предсрочни избори носят някои нови родилни петна.

За първи път в новата ни история има вероятност един министър-председател да повтори консумирането на властта с втори мандат въпреки, че повърна от преяждане с нея.

За първи път шефът на предизборния щаб на водещата в поручванията партия е министър на вътрешните работи в оставка и едновременно „клиент на прокуратурата“.

За първи път водещ проучвател на обществените нагласи- социологът Андрей Райчев- „подаде оставка“ с аргумента, че хората не (му) вярват вече.

За първи път от 23 години в надпреварата не участва лично дежурният раздавач на порции и депесарски шутове, балансьор на правителства и гълтач на милиони от хонорари Ахмед Доган- и на него вече не му е интересно на тази трапеза.

За първи път има вероятност шеф на европейските социалисти да дефилира като български министър-председател.

За първи път устремен към победата лидер на БСП с реален шанс да стане премиер предпочита „скромно“ да се откаже в аванс в полза на бивш заместник-министър от правителство на СДС ( и в полза на доста по-престижния си и удобен пост на европейски деец).

За първи път предизборната кампания съвпада с Великден.

Гол(г)отата на изборите без реален изход от кризата е по-явна от всякога. Ще си носим кръста с венец от фалшиви монархически лилии, рози или гербери докато спрем да си гледаме в краката за огризките, които ни подхвърлят и вдигнем поглед към пътя, по който уж тръгнахме през 2007 г. с приемането ни в ЕС. 2007 г. с приемането ни в ЕС.