В Испания е Зоро, във Великобритания са рицарите, в България е Левски.

Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат. В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно. Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост. Горите, полята познати му бяха; всичките пътеки кракът му видяха, пустинята знайше неговия глас, хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше. Той се не боеше, под небето спеше, ходеше замислен, сам-си без другар. Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав; днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат, за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, и че време веч е да въстане робът; че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, и че трябва твърдост, кураж, постоянство, че страхът е подлост, гордостта - пиянство, че равни сме всички в големия час - той внасяше бодрост в народната свяст. И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът! _________________