Мразя..

Мразя жените, мразя начина, по който те ме карат да се чувствам, мразя това, че постояно ме отхвърлят, не искам да се занимавам вече с тях, чувствам се емоционално празен, изпитвам само апатия и съжаление към тези долни същества. Не искам да съм емоционално обвързан с тях, за мен те са вече само и единствено сексуален обект. Не искам да ги уважавам, писна ми! Писна ми да правя отново и отново крачката аз, да бъда отхвърлян, да бъде потъпквано сърцето ми, чувствата ми, гордоста ми. Винаги съм бил прям с тях, и ако харесам някой, отивам и му го казвам, но те никога не са уважили това, винаги са ме отхвърляли и вече ми писна, мразя ги със страст. Не изпитвам никаква любов към теб, и вече не мога, те ми отнеха това.

Всеки ден ставам с идеята да бъда по-добър човек, да се опитвам да се стана такъв, да правя добро, защото вярвам, че като правиш добро, добро ще идва и към теб. Е! Къде е моето добро, писна ми само аз да давам, а нищо да не получавам, няма никаква справедливост, НИКАКВА! Чувствам се адски отчая и толкова самотен и необичан. И аз съм човек, и аз заслужавам някой да ме обича, и аз заслужавам някой да ме докосва! Чувствам се толкова празен...
Никоя до сега не ми е дала шанс да опознае какъв съм, никоя не се е стремяла, а като ги гледам с ква измет излизат, и се чудя...защо...Толкова ми е кофти, че понякога не мога да излизам навън, и да гледам другите по двойки, сякаш ми забиват нож в корема, толкова ме боли. Че съм сам, че съм необичан.